- his laugh, bitter as nightshade.

Most species bare their teeth as a threat, a display of aggression. It is a reminder that these clenched jaws can and will open your yielding throat. I want you to think of this, the next time I smile.

Роден съм на място, обречено на гибел. Място, на което всеки следващ ден изглеждаше по-ужасен от предишния, независимо какво правиш, независимо в какво настроение се будиш. Място, твърде много ухаещо на смърт. Казват, че някога това място се наричало Земя. Не знам дали е вярно, израснах без баща, а майка ми почина твърде рано. Тялото ѝ не издържа на промяната, казват, а аз дори не помня как изглеждаше тя, нито дали във външността ми има поне зрънце от нейното наследство или всичко дължа на един непознат. Ала не са ли и двамата такива в крайна сметка?
Израснах на един от корабите, пътуващи към Огнената планета. Казват, че имам същия нрав – буен и необуздан, непредвидим като горски пожар. По-късно това качество ми помогна да оцелея, защото съдбата обича безстрашните. Хората също. Изпитват уважение към онези, които нямат какво да губят, които не се страхуват да изгубят живота си, защото това е единственото, което притежават сега или което винаги са притежавали. Или е страх? Границата между двете понякога може да бъде толкова тънка.
Почти целия си съзнателен живот прекарах в себедоказване. Защото бях никой. Нямах фамилия, семейство, войска, слуги. Имах сестра, близначка, макар и във вените ни да не течеше една кръв. Ала беше тъмнокоса като мен, на почти същата възраст. Бяхме единствените деца, а всички гледаха с надежда в очите си към нас. Почина, когато бях на десет години. Трансформацията я разяде, цяла седмица се тресеше, докато не се предаде. Имах и нещо като баща. Нейният баща. Мъжът, който ни бе взел под крилото си и довел тук. И той сега е мъртъв.
Пристигайки, започнах от нищото, макар и все още дете. Научих, че да бъдеш никой е струва повече отколкото всяка знатна фамилия, както и отваря много повече врати отколкото тези, пред които са изправени бъдещите принцове и крале. Още повече на място, където жените имаха силата. Както казах, съдбата обича безстрашните.
Промъквах се с лекота измежду тълпите, опразвайки джобовете на знатните господа и госпожи, които идваха. Неведнъж отправяха желание да ме осиновят, а отговорът винаги беше един и същ - не. Отказвах да предам свободата си в чужди ръце. Сякаш всеки път, в който думите се отронеха от устните им, усещах как съдбата има своята цел за мен и тя не беше сред тях. Докато един ден това чувство се промени. Един ден казах "да".

• Майка му е една от последните, които успяват да се качат на потеглящия кораб, като баща му остава сред руините на Майката Земя.
• На 10 открива дарбата си, до 13-годишна възраст я е усъвършенствал и умело използва прикритието на нощта за нелегалните си дейности. Започвайки от дребни кражби, подхранван от тръпката Дариан бързо започва да затъва все по-надълбоко, докато не се превръща и в убиец - само срещу подходящата цена, разбира се.
• Винаги е отказвал да бъде породен от благородниците, които имат афинитет към красивите лица, но щом едно от семействата му предлага да бъде пазач на дъщеря им, както и след като се запознава със самата нея, не намира силите да откаже и приема.