Xanth.

by **Sebastian.** Нед Сеп 29, 2019 10:47 pm

Sebastian Xanth

Sebastian Xanth
"Bastian" "Seb"
34 years old
The Guild
Fc: Joseph Morgan

I’m gonna make you suffer

Имало едно време, нали така започват всички приказки? –Устните му се извиха в лека усмивка. Пръстите му галеха меките й коси, разпиляни по синята възглавница. –Та, имало едно време голямо тъжно чудовище, което обитавало тъмните гори на някогашна Англия.
-Защо било тъжно? –Побърза да попита червенокосото момиченце, вперило любопитните си сини ириси в тези на разказвача.
-Може би защото нямало приятели? Все пак било чудовище, хората не искат чудовища за приятели! – Савина сбърчи неодобрително вежди, изразявайки силно своето несъгласие.
-Аз бих искала чудовище за приятел! –Настоя тя, прекъсвайки за пореден път историята на баща си.
-Сигурен съм в това! Чудовището обаче нямало приятели, защото всички смятали, че върши злини. Били убедени, че това е единственото нещо, което вършат чудовищата – пакости, нередности, те носят нещастие, където и да отидат.
-От къде били толкова сигурни ?
-Хората винаги били убедени в правотата си. За тях не съществувало друго мнение освен тяхното, не се учудвай, че дори веднъж не попитали чудовището как то самото вижда себе си. Това тях не ги интересувало. Те предпочитали да хвърлят вината за всички нередности на неговия гръб, така било по-лесно. И знаеш ли? Накрая чудовището решило да повярва на хората, да им докаже, че представите им наистина били верни.
-И чудовището започнало да върши злини? –Приказката беше крайно разочароваща. Малкото момиченце навярно се бе надявало на малко по-различен край, ала за жалост той не можеше да й го даде.
-Да, то започнало да върши злини. Такива, каквито малки момиченца като теб не биха могли дори да си представят. –Гласът му стана дълбок, плашещ дори, ала зад гримасата на ядосаното му лице се криеше едва различима болка. –Хората го създали с думи. Думите, Савина, са много силни.
-Но ако някой повярва в чудовището, то отново ще стане добро, нали?
И кой ще повярва, Савина? Питаше се наум, докато изучаваше малкото й заоблено лице, пълно с лунички и неизгасваща надежда. Кой би се заловил с тежката задача да оправдава едно нищо и никакво чудовище? Та то не е като тях и никога няма да бъде. Главата му започна да се люшка наляво надясно, докато се взираше в светло зелените й ириси. Никой няма да повярва в чудовището. А то ще продължава да върши чудовищни постъпки. Защото е по-лесно да бъдеш каквото ти казват, че си, от колкото да създаваш един цял нов образ. Савина протегна слабата си ръка напред, понечи да докосне бузата му, ала тя премина през лицето му като безплътен образ. Усмивката й се стопи в чаршавите и избледня и той отново отвори очи, за да срещне черния таван в малката стаичка. Всеки път се събуждаше и за няколко секунди продължаваше да сънува, за няколко секунди се чувстваше така, сякаш тя спи в съседната стая, докато не осъзнаеше, че там няма никой, докато не разбереше, че е напълно сам.
Имало едно време едно грозно, самотно , злобно чудовище.
Кой вярва в чудовища днес?

Character:
Sebastian Xanth fc: Joseph Morgan years: 35
Belongs to the Guild
“След като дъщеря му бива отвлечена, Себастиян се присъединява към Гилдията, приемайки предложението на Алистър, с когото са стари познати. В миналото той прави голяма услуга на Найткроулър и в замяна той му дава възможността и ресурсите да научи повече за похитителите на дъщеря му и да си я върне. Себ не е сигурен дали момиченцето все още е живо, но това не го спира по никакъв начин. Себастиян притежава завидни умения в боравенето с оръжия и създаването на експлозиви и ръкоделни бомби. Също така е добър в заличаването на престъпления. Преди да пристигне на Лека работи за ФБР , вътрешно разузнаване и умее да борави със снайпер, макар и в момента това да не му е от голяма полза. „

I won't let it set you free;Til I break you

by **Feidhelm O'Tooley.** Пон Сеп 30, 2019 8:17 am

ACCEPTED!
WELCOME TO THRONE OF STARS!

Xanth.

Xanth.

Re: Xanth.