Lift the mask, they gon' have to see what they can't erase

Сянката му бе дори по-огромна от него, а това звучеше почти невъзможно.
Към едрото му тяло, бяха закъчени също толкова тежки ръце, чиито пръсти чевръсто въртяха оръжие. Ей така... за успокоение или концентрация. Местните го избягваха от както се помнеше - с него не си играеха деца, напротив избягваха го. Изглеждаше им страшен, леко грозноват, различен. С порастването му, започнаха все повече да се съмняват в статута му на гражданин на Лека, бе като гротеска картинка до стройните му съграждани. Имаше и брат близнак - Орион, същия като него, но с малко повече нужда от майчино внимание. Майка им мълчеше с години, баща до себе си, така и не видя. Сириъс порасна и се насочи към сверата, в която нямаше да става дума за индивидуализъм. Имаше особени затруднения с ученето, затова пък се оказа отличен боец и не след друга година вече бе готов да защитава ако не Аслидия, то направо цяла Лека. Наричаха го "Plan S", защото се бе отличил с готовността си за животозастрашаващи мисии, които често изтъкваха като самообийствиени, защото никой не военен генерал не искаше да лъсне с мълвата, че оставя пешките си пред свършен факт, всичко бе личен избор. Сириъс обаче бе непоклатим. Бе един от многото, които присъстваха на последното кацане на евакуирания от Земята екипаж. И да, тогава също бе Plan S, защото не знаеха какво ще излезе от онзи кораб и колко опасно бе то.
В последно време, все още се занимава с държавни военни дела, част от отбраната на Аслидия.