1
Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 42, на Пет Фев 02, 2024 5:22 am
“What is it – what is it that makes someone want to destroy themselves?”
2 posters
Страница 1 от 1
“What is it – what is it that makes someone want to destroy themselves?”
Всички я познаваха като момичето, на която не можеш да подариш доверието си без да ти отнеме нещо в замяна. Виждаха я като жената, чието сърце беше изстинало далеч във времето и никой пламък не беше достатъчен, за да го запали отново. Най-тъжното беше, че тя нямаше достатъчно останали сили, за да го отрече и мълчаливо се съгласяваше, защото беше твърде болезнено да погледне назад.
Сребърното кръгло огледало отваряше тежката порта към миналото и двете лица се сливаха по прашната повърхност. Нейното и Неговото. Божествено красиви и също толкова примамливи за лакомите езици на съдбата, отредила им различни пътища. Теса не желаеше да повярва, когато ръцете им се пускаха и сънищата й се превръщаха в кошмари, от които се събуждаше с писъци и обляно в горещи сълзи лице. Тя беше млада и в гърдите й биеше наивното й сърце, което все още вярваше в приказки и обещания за “завинаги”.
***
Дългите й кестеняви коси се разлюляваха от двете страни на красивото й лице, а слънчевите лъчи галеха нежно бледата й кожа и се отразяваха в кафявите й очи, карайки ги да блестят. Вярваше, че в този момент цялата му топлина беше само за нея и тази мисъл й носеше щастие, което никога преди не беше изпитвала. Босите й крака се докосваха до влажните стръкчета зеленина, все още ухаещи на сутрешната роса, а тънките й пръсти галеха розовите й устни, които копнееха да усетят целувките му отново. Усмихваше се невинно, срамежливо, когато усещаше присъствието му зад себе си и потръпваше цялата още преди да я беше докоснал.
- Правиш ме толкова щастлива...
Шепнеше срещу него миг преди устните му да покрият нейните. Пръстите му, дълги и тънки, се вплитаха в разрошените й къдрици докато тя забравяше как да диша около него. Любовта й беше чиста като сълзите, с които беше напоена стръмната пътека, по която поемаха и истинска като на дете, макар вече да не бе. Той бе първият имал тялото, сърцето и душата й по начин, по който никой друг нямаше да ги притежава след това.
- Териса... - изрече името й дрезгаво, но целувката й заглуши следващите му думи. - Териса, спри. Не можем. Аз не мога...
Обърканото й лице се изкриви от болката, която думите му предизвикаха у младото й сърце, а очите й отново заблестяха, но този път от напиращите сълзи в тях.
- Оставяш ли ме? Тръгваш ли си от мен?
Нежният й глас беше почти дрезгав от тежестта на изречените слова, а сърцето й се беше свило и едва туптеше, наподобявайки птица, чиито крила тъкмо бяха отрязали. Всичко, за което можеше да мисли беше как запалва цялото й същество отново и двамата горяха в пламъка на страстта, вярвайки, че ще бъде вечен.
Но той гаснеше.
И с него гаснеше и тя.
Сънища й се превръщаха в жестоката реалност, в която тя трябваше да живее и емоциите я заливаха като масивна вълна, която заплашваше да я отнесе със силата си. Сърцето й кървеше, а съзнанието й отричаше свирепо, принуждаваше я да мисли, че това е поредния сън, от който всеки момент ще се събуди, но единственото, което усещаше кристално ясно беше как пропада, дълбоко и дълбоко в черната бездна, отворила се в душата й и я поглъщаше, а лакомите пипала на мъката я обгръщаха със сила, способна да изпочупи и последните кости надежда, останали здрави в тялото й.
Всички смятаха пророческите й сънища за най-великата дарба, за щит, който може да предпази сърцето й от счупване, но любовта й и сляпата вяра я бяха превърнали в наивница, която отказваше да приеме, че рано или късно те щяха да се сбъднат.
Бореше се с тях.
Всеки ден, всяка минута, всеки миг.
Но напразно.
В самия край на нейната битка на земята лежаха мъртвите й мечти, а тя развяваше окървавения бял флаг на мира с единственото желание всичко да приключи и болката да спре, за да диша отново. Чувстваше се като кукла, а сънищата й бяха пръстите, дърпащи конците, лишавайки я от правото на избор. Тя беше чиста, но сега се смяташе за обладана от демоните, които той беше оставил в душата й, шепнещи въпроса, на който никога не получи отговор - "защо".
terissa monroe24 | shadowshiver - pyrokinesis | fc: sophia bush
#8549
tessa monroe.- Shadowshiver
- Брой мнения : 19
Join date : 15.09.2019
Re: “What is it – what is it that makes someone want to destroy themselves?”
Issadora.- Admin
- Брой мнения : 321
Join date : 26.08.2019
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Сря Окт 23, 2019 10:21 pm by Cressida de Winter
» Запазване на лик
Пон Окт 14, 2019 7:17 am by Issadora.
» A guide to thievery. (Crow)
Чет Окт 10, 2019 9:33 pm by Charlie;
» Learoy Jervis | 28 |The Guild |The Nightcrawlers right hand | FC. Cody Fern| TAKEN
Пон Окт 07, 2019 5:00 pm by Issadora.
» Въпроси.
Чет Окт 03, 2019 3:50 pm by dorian enos.
» Queens never die.
Чет Окт 03, 2019 3:44 pm by Issadora.
» Theodore Morreti - Shadowshiver/ Rouge bounty hunter/ Ex Mobster - Body morphing - Fc. Robert Downey Jr. - FREE
Чет Окт 03, 2019 3:41 pm by Feidhelm O'Tooley.
» "This pain was never meant for me but it came in the night and cut my throat out with teeth sharp enough to rip me to shreds."
Сря Окт 02, 2019 11:42 pm by adeena nalle.
» je-ne sais quoi, je-ne-vivre , je-ne-vieve heroux
Сря Окт 02, 2019 8:37 pm by Issadora.