Warrior.

SEI BOYLD
27 y.o; The Citizen of Lekha; FC: Ruby Rose;

Още от малка я бъркаха с момче. Преди време живееха в покрайнините. Около тях нямаше никого. Само чиста гора. Тя беше опасна, ала опасността беше нещо, с което семейството й бе свикнало. Да живееше някъде, където всеки момент можеш да бъдеш изяден, имаше своите плюсове, но и минуси. Сей се бе превърнала в здрава жена. И силна. Помагаше на баща си с всичко, което можеше. Цепеше дърва и после ги прекарваше на около миля две от дома. Ходеше с него на пазара в града и там му помагаше, за да продават малкото стока, която имаха, но която им беше достатъчна. Ето там всички й казваха, че е момче и в началото тя се ядосваше, защото ... ами тя не беше момче! Тя беше момиче и тези идиоти нищо не разбираха.

Ако знаеше, че някой ден ще нарича сама себе си момче, по - скоро момче, отколкото мъж, в онези години, нямаше да си повярва. Тялото й може би беше по - едро от на обикновените жени и малко по - силно, но погледнеш ли я в лицето, виждаш момче, а не мъж. Затова и лъжеше за годините си. Преди две, когато дойде, за да бъде част от армията, каза, че е на 18 и без проблем й повярваха. Сей добре знаеше да се бие. Може би не перфектно, но знаеше, че някой ден щеше да достигне именно до тази перфектност! Тренировките с баща й не бяха загуба на време. Той бе счупил едната си ръка преди много години, ала ако не беше, сега все още щеше да е боец, но съдбата го бе подредила добре. Само че ръката не беше проблем за него. Затова и често Сей го питаше защо са тук, когато може да са там? А той й отговаряше, че с времето щяла да разбере.

Сей го обичаше и го уважаваше. Той беше важен за нея. Както и майка й. Тя бе умна жена и не спираше да кара Сей да учи и да чете. Може би заради поезията, която не спираше да се забива в главата й, сега Сей в свободното си време правеше именно това. Пишеше. Обичаше да пише и не можеше дори ден без това освен ако не изпаднеше в някоя творческа криза.

Вече две години и никой не знаеше истината за нея. Може би дори никой не я предполагаше. Сей добре се дегизираше и успяваше да прикрие женствените си черти. Някой ден може би щяха да разберат истината. Тя винаги излизаше наяве. Без значение какво ставаше и колко време щеше да отнеме. Но тя не правеше нищо нередно и не смяташе да се отказва! Можеше да бъде, каквато иска. Всяка жена можеше да бъде, каквато поиска. Не само мъжете. Мъжете просто не струваха, но не го осъзнаваха. Смятаха, че като можеха да се бият, то им беше напълно достатъчно, но това беше просто някаква глупава лъжа. Да си мъж значеше много неща и не включваше задължително набитото тяло и бойните умения. Но тези идиоти на войната не разбираха нищо. Повечето ги интересуваше само да намажат обилно сабите си с кръв и нищо повече.

Примитивни същества ...