♥ a c e ♥

Ейс Лин бе трудна за разгадаване малка госпожица. Беше странна още като малка. Различаваше се много от другите деца. Държеше се странно и затова една част стояха далеч, а друга пък й поддържаваха, заради именно тази нова за тях глупост, която не бяха правили преди. А голяма част от децата бяха такива. Кажеха ли им "не", то това значеше непременно "да"! И то без никакво въздържание. Ейс Лин беше от дете, което не си играеше с барбита, а с онази бебешка кукла, която й бяха подарили преди години. Единствената, която бе докоснала в живота си и с която искаше да игра. Която бе направила по свой вкус. Със стърчащата коса и изрисуваното с пернаментен маркер лице, което майка й се бе опитала да изтрие как ли не, но дори да успееше, нова следа от детското присъствие оставаше върху куклата. Ейс беше дива и обикновено глупостите бяха в кръвта й, а когато дори час не се забъркваше в нова пакост, се чувстваше повече от ужасно. Това поведение не се изби никога в годините. Дори на 23 правеше глупостите си. Които бяха вече от всякакъв вид. С дребната разлика, че сега не съсипваше кукли и включително собственото си лице, с шантавите си идеи за красота. Сега бе една идея малко по - улегнала, но това се очакваше да се случи.

Лудостта обаче винаги бе изписана в очите й и това нямаше да се промени. Не би и трябвало. Все пак това правеше нея самата това, което бе. И ако не бе луда, то нямаше да бъде тя.

Всъщност не се интересуваше дали светът на Земята някога щеше да приключи. Знаеше, че щеше да умре някой ден така или иначе. Но й беше любопитно и точно това качество я бе накарало да се озове на онзи космически кораб, който я бе докарал до ... където и каквото и да беше това. Едно беше ясно на младата жена. Че това място й харесваше далеч повече от това, на което бе живяла. И дори да бе изключително странно, на нея просто й се струваше ... жестоко! Защото странното беше върха! Самата тя бе била странна през целия си живот. Сега най - сетне щеше да живее в хармония със себе си. Така поне го чувстваше. Май и винаги така щеше да го чувства ... ала не знаеше какво я очакваше тук. Нямаше как да знае. Ала едно бе ясно - нямаше никакво търпение да разбере!