Carrie Fox - 18 - The citizen of Lekha - FC: By choice - TAKEN

Кари Фокс бе едва на 8, когато се бе срещнала със своя спасител. Бе на ръба на смъртта. Треската бе толкова се разраснала по цялото й тяло. То гореше. Тя бълнуваше. Беше навън. На студа. В този ден беше достатъчно студено, какво остава за малкото същество, което се бореше с болестта, която можеше да я докара до смъртта. Лушън трябваше да се грижи за своите си работи, но не се замисли, когато отсъди, че това крехко създание имаше нужда от помощ. Не можеше да я остави така. Не и в това състояние, когато бе толкова малка и невинна. Ала дори да бе голям човек, мъжът не би го подминал. Може и да го наричаха безчувствен, но това не бе така. Не беше. Имаше чувства и то доста, просто знаеше кога бе необходимо да ги използва и кога не. Кога си заслужаваше и кога не.

Трудно се бе възстановила малката Фокс, но Лушън не се бе отказал. Правеше, каквото бе по силите му и дори повече, ако се наложеше, но никога не бе говорил за това. Добрите дела не бяха за споделяне, за нещо, с което човек да се чувства горд. Щеше да е жалко да се чувстваш горд, когато правиш добро. Със същия късмет ще се кефиш и когато свършиш някоя черна работа.

Когато се възстанови, я остави сама да реши къде да иде. Тя нямаше родители и дори да я пуснеше, щеше да я държи под око. Ала това не се бе наложило. В началото се караха, но след това изгладиха отношенията си. Тогава и Лушън не беше толкова голям и се поддаваше на всичките провокации на малката усойница. Сега вече беше напълно различно. Сега малката не беше малка и Лушън нямаше право да й казва какво да прави. Можеше само да пази нея самата, ако беше необходимо. Да я остави да следва мечтите си. Искаше да напусне този дом, направеше ли го, щеше да изпита всичко възможно от живота, защото той бе твърде дълъг и всичко беше възможно да се случи.