"I'm not going to be a rebel and offend anybody, but I'm not going to live in somebody else's image."

Вселената се оказваше малка, за да скрие кражбите и мръсните сделки на Астреа, в които вече се бе оплела твърде много. Всичко беше нормално, или поне доколкото нормално можеше да бъде около нея. Търгуваше с информация, с проекти, с планове. Вероятно мнозина биха я сметнали просто за една крадла, но умът й бе като бръснач и бе много повече от това. Намеренията ѝ бяха често съмнителни, не можеше да се причисли нито към добрите, нито към лошите, работеше за себе си и за това, което смяташе за правилно. Проблемът в и без друго не особено подредения ѝ живот, дойде в ден, в който открадна грешното нещо от грешния човек. Сметна, че ще се измъкне и този път.
Не беше тайна, може би за никого, че жителите на Девора следяха изкъсо положението на Земята, очаквайки мометът, в който ще се наложи да сменят дома си. Наблюдаваха тихо от звездите, но не всички имаха дотам добри намерения и Астреа се увери в това щом се докопа до планове за биологични оръжия, чиято цел бе да заличат живота на земляните, за да може планетата да приеме новите си заселници от Девора. В този момент Астреа се оказа от добрите. Не повярва в грубата сила, или поне не в избиването на цяла планета, което бе и причината да открадне разработките. Но си позволи да измами някой със сила, с повече власт от нея, което ѝ бе изиграло лоша шега. Напускането на Девора се превърна в единственият ѝ шанс да се спаси. Бе преследвана, заклеймена като предател, терорист, щом напусна планетата си. И беше удобно мнозина да повярват в това, когато я нямаше, за да се защити и да изкара всичко наяве.
Намери скривалище в Лека, но съвсем скоро щеше да разбере, че Вселената не бе толкова голяма, за да я скрие. Девора скоро щеше да залезе, също както Земята, но предателството на Астреа към онези, чиито планове бе провалила, нямаше да остане забравено.

* пристига на Лека известно време преди останалите гости от Девора, опитвайки се да избяга именно от тях