can someone give me the answer to my question - where's my soul?

won't you give me your love and passion?

albedo smaragdina | shadowshiver | empathy | age: 24 | fc: ezra miller

☾☾ Бе кръстен на цвета на алабастровата си кожа, на морската пяна, разбиваща се във вълнолома и белите гълъби,разперили криле към небето. Бе кръстен на крехкия порцелан, на гъвкавата бреза във вятъра, на танцуващите снежинки, ефирно движещи се в ритъм, който само те знаеха. Бе кръстен на морето от памук, което симулираше облаците в слънчев ден, белите дантели обрамчващи ефирния тюл на полите на балеринките, чистите и красиви бели лебеди, които с кралска осанка плуваха из огледалните си езера. Бе наречен на цвета на булчинската рокля, събрала в себе си метафората за свян и чистота, с цвета на нежният еделвайс, на крехкия кристал, на неизмеримето. Бе наречен на белия цвят на надеждата.

Но крехкото му същество, наименувано с този цвят отдавна бе изгубило правото да се нарече въплъщение на надеждата. Още от живота му на Земята бе станало че чистотата нямаше да пребъде в храма на неговото тяло. Табула Смарагдина, баща му далеч не бе цвете за мирисане, при положение че се опитваше да си провре път в йерархията на руските олигархски сводници, а майка му бе една от неговите жрици на нощта - злощастната Елишева, момиче с унгарски произход и наивност на кошута. За нейно съжаление бе родила красиво момченце, което знаеше как да омайва хората със заучената от другите колежки на майка си грация, и което неговия отец небесен бе решил да използва като разменна монета за печелене на позиции, пращайки го да скитосва чуждите постели откак бе станал на 15.

Животът на Земята опетни Бедо, положи лепавите си, кални, радиоционни пръстчета върху алабастровата му кожа, прокара ги през катранените му коси и раздра умът му и вътрешният му мир - превръщайки се в онова, от което Смарагдина се мъчеше всячески да се избави и изяга. Но щетата вече бе нанесена. Албедо вече не бе същия, и бледното му лице изразяваше по-малко емоции и от тухлена стена, докато той приемаше безброй горещи, кипящи, изгарящи, гнусни тела между краката си - дали на земята, или на Лека, бе без значение.

От радиацията в системата му се превърна в шадоушъвър, а способността, която това му даде само спомогна към спиралата на саморазрушението. Опиатите, алкохола и черните дантели обгрижващи нежното му тяло с ласките си бяха незименния арсенал, който присъстваше във всеки ден на младежа - докато от него не остана нищо друго освен красивата му обвивка и нагласата че за някой като него не съществува любов, а само хладни ласки за по една вечер с нови и нови, безличните патрони на бардака в покрайнините на Безревия, там където бе мястото на новият му така наречен дом.

Нима нямаше кой да го спаси от това празно съществуване?