The world is not beautiful. Therefore it is.

the story of....

“Life is nothing without a little chaos to make it interesting.”
Спомни си как за първи път беше открила своята малка слабост. Тогава една част от нея се чудеше дали не се превръща в чудовище? Дали просто съвсем не полудява като майка си?Дали думите на всички нямаше да се окажат истина и да свърши затворена в лудницата до живот? Дали изобщо всичко това беше реалност? Дали изобщо можеше да е истина? Дали изобщо не беше просто поредния проблем в живота `и? Дали просто не беше фантазията, за която толкова копнееше? Дали не беше просто една халюцинация? Нямаше никой, който да я кара да иска да погледне на света с други очи и да види, че той не беше чак толкова черен, колкото тя си мислеше. Имаше само тях и себе си. И май това `и беше напълно достатъчно.
“If chaos is a necessary step in the organization of one's universe, then I was well on my way.”
Да израстнеш без майка си, защото тя се е самоубила в следсвие на своята шизофрение и раздвоение на личността, не беши изобщо лесно. Особено в малък град, където всички се познават и дори знаят кога ти е поникнал мъдреца или кога си си счупил някой нокът, беше още по-трудно. Всички `и казваха още от както се помни, че е истинско копие на майка си. Същата червена коса. Същите нежни черти на лицето. Същата красота. Същите дълбоки очи. Същата скрита лудост, която дебне. Дали заради постоянно хорско подтикване или заради нещо друго, нейната скрита лудост наистина се прояви. И то още когато беше едва на четири и след скандал с по-голямата си доведена сестра се опита да `и запали косата. Всички бяха възмутени от постъпката `и, но и всички само повтаряха "знаехме че рано или късно щеше да се случи. Нали е копие на Шарлот".  И може би всичко щеше да отмине, ако по-голямата `и сестра, макар и само доведена такава, Шерлиндреа, не беше любимката на всички. Беше висока и стройна още от малка, с буйни руси коси и очи като океан. Беше не само най-умното момиче, но и кралицата на града. Титла, която Шерлиндреа искаше за себе си. Но естествено не можеше да има. Нямаше как да победи в това състезание Анабел. Колкото и опити да правеше, никога не беше достатъчно. Дори напротив. Имаше високи оценки, имаше толкова много хобита като рисуване, писане и четене, имаше чар. Имаше всичко, което имаше сестра `и, но беше тоталният аутсайдер, не само на училището, но и на целия град. И всеки път когато харесваше някого, той винаги беше хлътнал по Ана. А самата Бел и приятелките `и не спираха да се подиграват на Шерлиндреа за всичко. Дори и когато си бяха само вкъщи всичко това продължаваше. Но това нямаше да продължи още дълго. Нямаше повече да им го позволи. Откачалката, както я наричаха, щеше да им покаже, че всъщност е много повече от тях. И винаги щеше да бъде. Точно така както нейните призрачни приятели винаги `и повтаряха. И отмъщението и не закъсня. "Любимата `и" сестра трябваше да знае че това ще се случи, нали беше толкова "гениална и уникална".  Трябваше да знае че рано или късно ще стане жертва на Офелия и тогава ще `и се иска никога да не се беше държали така точно с нея и нейната нетолкова скрита лудост.
“War." Gorgon spits the word. "That is what they call it to give the illusion of honor and law. It is chaos. Madness and blood and the hunger to win. It has always been thus and shall always be so.”
Но Анабел не беше единствената. Не по-големият им брат Томас беше дори още по-зле. Същата "съдба" го сполетя и нето, но предисторията му беше съвсем различна, не само защото с Шерлиндреа имаха обща майка, но и защото заразлика от нея, никой не му преписваше нейните качества, въпреки че имаше много причини за това.. Привидно той беше човекът, който беше научил Шерлиндреа на всичко, което знаеше. Беше я научил дори да чете и смята. Беше я запалил дори по книгите и я беше превърнал в истински книжен червей, който може постоянно да е с книга в ръка и който беше чел почти всички фантастични книги. Този който я научи да се бори с демоните си и да се бие. Този които я беше научил да не се срамува от лудостта, която беше в нея самата и в семейството им.Но и този които `и отне най-много. Този който дни наред я посещаваше неканен в стаята `и. Този който не спираше да `и се "радва" у дома и да я прави на нищо, когато бяха навън. Този който един път я преби жестоко, само защото му беше обърнала нещата нагоре с главата. Този по който всички момичета бяха тайно и явно влюбени. Този който можеше да завладее сърцето ти само с едно намигване на невероятните си зелено-сини очи. Този който беше колкото перфектен, толкова и изгнил отвътре. Този който "обичаше, за да мрази". Нейният по-голям брат Дориън. Нейната първа, детска и най-трагича любов, която я разби на хиляди парченце. Нейният първоначален хаос, който я направи това което беше днес.
"Chaos isn't a pit. Chaos is a ladder. Many who try to climb it fail, never to try again. The fall breaks them. And some given a chance to climb, they refuse. They cling to the realm, or the gods, or love, the illusions. Only the ladder is real. The climb is all there is."
Беше обградена от "перфектни" създания, които не спираха да `и натякват как не беше една от тях. Как `и указваха честта да е в това невероятно семейство, а тя не прави нищо, за да се опита дори да ги достигне. Как не можеше да е толкова "перфектна", колкото бяха самите те. Но не знаеха че всичко в живота беше една голяма ирония и че точно момичето, което си говори само и с има призраци за единствени приятели, ще бъде единствения представител на семейство Клийвланд, който все още e жив и освен това който вече не беше на Земята.
"In the midst of movement and chaos, keep stillness inside of you."
-има психични проблеми, състоящи се в чести халюцинации и губене на представа кое е реалност и кое не е
-обича единствено себе си
-колкото и мила да изглежда може да бъде изключително опасна
-невероятно добра е с числата и всичко свързано с тях
-има само един приятел, който е въображаем и се казва Джон Смит
-19 years old
-earthlings
-danielle campbell

cherlindrea clay cleveland