Megan Knox

If we burn, you burn with us

27/Землянка/Sophie Turner[/i]

Някога имаше мечти,някога мечтаеше за по-добро бъдеше.Някога тя бе просто момиче.Днес беше чуздоземка,днес се намираше на непознато място.Място на което не бе и мечтала че ще попадне.Място което наподобяваше дома й,но не бе.Дома й отдавна го нямаше,бе изпепелен,бе промемнен.Това тук бе различно.Хората тук бяха различни.Тя дори бе различна.Гените й не бяха променени,все още бе нормална.Бе успяла да напусне земята преди радиацията да я промени.Но все още не можеше да свикне с мисълта че никога нямаше да види дома си,че бе изоставила приятелите си и бе потърсила спанеието си другаде.Да не говорим че този нов свят само още повече караше младото момиче да тъжи за дома си.Да се затвори в себе си и да не допуска никой до себе си.Така предпазваше себе си в този ужашен свят.Свят в който се намираше на дъното на социалната класа.Ако някога бе престижен адвокат с кариера сега тя не бе нищо повече от проста случиня,работеща за богато семейство.

Работеше от сутрин до здрач,без почивен ден.РаБотешеи неуморно за да изкара прехраната си.Да изкара някакви прилични пари.Пари които не й стигаха,но нямаше право на глас.Дори да искаше повече,дори да искаше права като останалите тя нямаше,тя бе чужденка.Нямаше техните права не и сега.След време ако се омъжеше за местен мъж можеше да има наполовината поне от тях,но в момента не можеше да си ги позволи.За момента трябваше да търпи висчко и да чака.

Търпението бе добродетел.