the lone wolf

"Колдън? Колдън! ... Подяволите..." Гласовете бяха далечни.. Толкова далечни! Чуваше ги, но приличаха повече на фон на неговото собствено съзнание. Осъзнаваше какво се е случило. Или... поне частично. Най общо казано: нещо се беше объркало. Но нима нямаше всички предпоставки за това? Бяха тръгнали прекалено късно и сега щяха да умрат. Или по-лошо: да агонизират дълго време преди това. Джером Колдън беше претърпял достатъчно агония и преди това. За преживяното свидетелстваха хиляди белези от игли, които вероятно биха го изрисували като наркоман. В действителност, Колдън често си мислеше, че щеше да е далеч по-добре, ако се беше надрусал, за да ускори неизбежната си смърт.. Хиляди пъти ги беше помолил да го оставят на Земята, за да посрещне своя край, но те не го направиха, а сега...
"Подяволите, Джером! Отвори очи!" Искра гняв пробягна някъде там, в отдалеченото му съзнание. Никой никога не го наричаше по име. Ненавиждаше идеята това да се промени, дори и в ситуация, като тази. Усети нечии настойчиви ръце, които не преставаха да го тресат, в отчаян опит да изтръгнат нещо от него, каквото и да е. Но Колдън беше готов да умре.

***

Всичко това му се струваше като отдалечен спомен, докато се беше надвесил над тялото на Рейвън. Единствената, която обожаваше чувството му за хумор, без значение колко мрачно можеше да бъде то. Вече не умираше. Болестта я нямаше. За сметка на тов беше получил нова. Или поне в това вярваше, до този едничък миг, в който знаеше, че може да я върне към живота. Само и единствено, ако беше минало по-малко от минута.
"Рейвън.." Името ѝ излезе изскърцано от зъбите му, докато полагаше ръце на главата й. Малцина разбираха какво е усещането да върнеш някой друг към живота. Дарбата му, ако изобщо можеше да я нарече такава, изцеждаше силите му и го караше да агонизира, ала нима това бе видимо под амбицирания му поглед и стегнатите челюсти? "Рейвън!" Изкрещя високо, сякаш тя бе в коридор и се канеше да се отдалечи, а той се опитваше да я върне обратно. И нима, метафорично погледнато, той не правеше именно това?
Когато тя пое дъх, Колдън се усмихна и се строполи на земята.

***

Тя загина седмица по-късно, отнемайки живота си. Защото нещо беше различно.
Защото може би този път Колдън не беше направил всичко както трябва.
Или поне в това вярваше той, докато се носеше без посока на тази нова и толкова различна планета.
Готов да умре.
Този път наистина.

>Дарбата му е ограничена. Всяко "връщане" на някого изцежда Колдън до основи и той не е в състояние да извърши нещо подобно в поне няколко седмици.
>Преди качването му с останалата част от екипажа, Колдън е умирал от рядка болест, бавно унищожаваща белите му дробове. В резултат на промените, настъпили с всички от втория екипаж, болестта му застива и спира прогреса си, но понякога Колдън все още изпитва моменти, в които е затруднен да диша от болка.
>Близките му са загинали на Земята.
>Вълк-единак е. Затваря се още повече след самоубийството на Рейвън.