Netonth - 25 - Citizen - Matthew Daddario - RESERVE

by **.enaisi** Чет Сеп 19, 2019 7:31 am

NETONTH
Netonth - 25 - Citizen - Matthew Daddario - RESERVE Tumblr_o7nthzJQ3r1svgl0bo2_540

- 25 - Citizen - Matthew Daddario -

Той беше воин.

Войната. Смъртта. Те бяха негови приятели. Битките му носеха слава. Битките му носеха злато. Сребро. Битките го правеха това, което беше той, което винаги щеше да бъде той. Смъртта беше неизбежна, защото или той щеше да умре, или врагът му. А той не можеше и не си позволяваше грешка. Никога не би. Винаги печелеше или поне така си мислеше. А ако загубеше, после смазваше дойно ... само дето той не губеше, не и толкова очевидно.

Той беше и човек.

Но самочувствието му беше твърде голямо, понякога го предаваше, но само понякога. Когато егото му беше достатъчно голямо. А това не беше добра комбинация, но дори тогава, пак печелеше.

Беше умен, хитър. Знаеше какво, кога и как да направи, за да получи това, което искаше. Ето го пак. Самочувствието. Но го имаше. То беше факт. То беше част от него, която никога нямаше да изчезне. Беше доста егоист и имаше ли нещо, никой друг не можеше и с пръст да му го пипне. А пипнеше ли го, плащаше с живота си.

А жените му бяха слабост.

И изобщо не предполагаше, че можеше да се намери някоя, която да си намереше място в сърцето му. Защото той не го спираше. Беше се влюбвал, но вниманието му изтичаше твърде бързо. И обикновено момичето страдаше. Защото на него много не му пукаше. Можеше да бъде, с която си пожелае, когато си пожелае и както си пожелае. И никой не можеше, и никой нямаше да спре това. Особено пък някаква любов ... не че и съществуваше.

Но от всичко най - обичаше да печели. Ако това не беше станало вече ясно. Винаги искаше и винаги беше пръв. А ако не беше, ставаше и никой не можеше да го спре този обрат.

Семейството си не го помнеше. Знаеше само че беше отгледан от леля си, при която много не се застояваше. Първите му 13 години бяха там. А след това се беше решил, че щеше да бъде войн и никой не можеше да го спре да направи това. Искаше ли нещо, взимаше си го. Беше неизбежно и всички, които го познаваха, го знаеха. А ако не го знаеха, го научаваха по трудния начин.

Не беше особено мил. Нито пък добър. Но не му и пукаше. Не искаше и не държеше на никого да се харесва. Още по - малко пък възнамеряваше да се интересува.