rip my heart out pull it out of my chest || Dharian, the lost one.

- Мъртви са.
Светът му рязко се разпадна. Разпиля се на хиляди парчета. Сякаш земята под краката му се разтвори и той полетя с бясна скорост към непрогледната бездна. Тъмнина и мрак обвиха тялото и съзнанието му. Стисна юмруци толкова силно, че чу как кокалчетата му изпукаха. Не виждаше нищо. Не чуваше нищо. Усещаше единствено кръвта, която пулсираше в крайниците му. Очите му посивяха. Погледът му бе вледеняващ и свиреп. Дариън Уудфилд беше известен с променливите си настроения, но до този момент единствена жертва на тази му чудатост, ставаха войниците, с които обичаше да кръстосва меч, когато му се отдадеше възможност. Приятелските сблъсъци често прерастваха в кървава битка, в която тъмнокосият Уудфилд се превръщаше в кръвожаден хищник, чиято свирепост се подхранваше от мириса на кръв. Не бяха рядкост случаите, в които беше наобходимо останалите войници да се намесят, за да спасят живота на плячката му. А злочестият клетник не винаги оцеляваше.
Вцепеняващия страх, който накара акушерката да остане неподвижно на мястото си, бе онова, което донесе гибелта й. Не помръдна, докато ръката му се стрелна към врата й, повдигайки я високо във въздуха. Лицето й почервеня, капилярите в очите й се пукаха един по един, докато се бореше за глътка въздух. Задавените хрипове, които излизаха на пресекулки от гърлото й оформиха едно немощно „милост”. Но беше твърде късно. Неутолимата жажда за кръв, мъст и смърт водеха тялото му. Ръката му се сви около шията й и с нескрита наслада дочака последния дъх, който се изплъзна от устните й. Сетне освободи хвата си и безжизненото й тяло се стовари на пода с тихо тупване.
Стъпките му тихо отекваха в празната къща. Дъските скърцаха измъчено под тежестта му. Треперещите му ръце обхванаха дръжката на вратата и плахо я отвориха само, за да открие безжизнената си съпруга, а в ръцете й кротко лежеше тялото на сина му.

***

Дариън Уудфилд изчезна от света и семейството си в онази нощ. Отказа се от титлата и името си. Избяга от кошмара на фамилията си, за да попадне в затвора на съзнанието си. Заключен дълбоко, Дариън се бореше с демони, които съществуваха единствено във въображението му и чиято единствена цел бе да унищожат и малкото здрав разум, крепящ крехката му психика.