“This cold night will turn us all to fools and madmen.”

by **viktor kalyazin.** Нед Сеп 15, 2019 7:19 pm

39 | the Guild | fc: Cillian Murphy

viktor kalyazin

Във всяка история трябва да има злодей. Иначе читателят ще загуби интерес и ще се прехвърли на следващата. Хората търсят упоението, което чуждото страдание има тенденцията да предоставя. Не можеш да се отърсиш от своето, без да погълнеш друга тежест, която да възвърне баланса и олекоти естеството му след сравнението. Не се изправят пред реалността с широко отворени, съзнателни очи, готови да поемат ударите й. Бягат в другата посока като страхливци, а въображението е заслон по пътя, предотвратяващ фаталната и последна загуба на разума. Следователно, злодеят не е нужен само за да стимулира героя да достигне своята кулминация, избягвайки от застоя, и да доведе историята докрай. Нужен е, защото по един такъв живее и във всеки един от нас, а читателят се разпознава между редовете. Греховете на хартия са необходими, за да се избегне накланянето на везната в грешната посока и прожекцията им в действителността.
Такъв е естественият ред на нещата. Нали светът е разделен на две? И рано или късно, всеки залита в противоположната крайност. Такъв е човекът – инак би изгаснал сред еднообразието. Добро и лошо, черно и бяло – сивотата по средата е измислица, ничия земя, но между двата полюса все пак има пропаст. Тези, които изпълзяват от нея към светлината, никога вече не са същите. Това е цената на лъжата. Катраненият разрез е пълен с истината, с относителни усещания за правилно и грешно, с милиони изкривени виждания и различия – всяко с определено значение само по себе си. Възприемането им осакатява човека, преобразява го до неузнаваемост, разбива психиката му, и затова хората странят от ръба. Облягат се назад в утешителната прегръдка на историите.
Виктор не бе героят в тази. Не бе героят и в своята, обречен на едно бледнеещо, почти прозрачно съществуване в сенките като по-скоро второстепенен такъв. Кръвта, течаща във вените му, предполагаше друго, обещаваше власт, предопределяше един различен начин на живот, но той не се интересуваше от празните й увещания. Отдавна се бе научил, че в двора на лукавост, елегантна мерзост и измама те не значеха нищо. Обещанията бяха просто думи, разменяни като обезценена валута, от хора, които никога не успяваха да изплатят дълговете си, и не тежаха върху езиците им. Загърбването им го бе направило предател, а разминаването във вярванията им и нежеланието да преклони глава - престъпник - все неща, които оставяха грозни петна върху името Калязин. А аристокрацията ги броеше, събираше ги като черни точки в очакване на момента, в който щяха да станат достатъчно за поредната чистка сред членовете си.
Но той предпочиташе да умре пред това да им достави и това удоволствие. Предпочиташе да остане сам и забравен, но чист от отровата им, и в началото бе бил доволен от избора си, дори и да не бе имал кой знае какъв. Свободата бе една малка победа за нещастника, който бе (из)губил цял живот, а на един отдавна забравен език името му бе означавало “победител”. Той обаче не се чувстваше такъв от много време насам. Виктор Калязин бе мъртъв от вече единадесет години, погребан до покойната си съпруга, за чиято смърт все още се носеха слухове, обвързани с неговата личност, и пламъците на горещия Ад постепенно бяха проникнали и в него, бяха събудили други, бяха го погълнали целия, а примирението лесно бе станало на гняв. Казват, че духовете са просто мъртъвци с несвършена работа. Сега по Лето бродеше такъв върнал се за отмъщение.
Бе решил, че може да живее с избора си, и все пак често се питаше каква бе природата на злодеите всъщност. Дали не бяха просто едни други герои, които влизаха в опозиция с вярванията на разказвача и биваха заклеймявани като такива за наказание? Хиперболизирани инструменти в изпълняването на определена цел. Не, Калязин не искаше да бъде това – пионка в нечия друга игра. Не искаше да се примири, че загуба го чакаше в края и на неговата история, че всичкото това страдание щеше да бъде за нищо. Нямаше да позволи обезсмислянето му. Злодеят също прави жертви, но никой не си води записки. Те не са важни в лицето на греховете му. Накрая в паметта остават само финалните действия – злото, спечелило му тази категория, защото е по-лесно инстинктивно да обвиниш, отколкото да вникнеш въпреки конформизма и да разбереш. Пътят до там няма значение, щом не бива извървян от избрания. Такъв е естественият ред на нещата. Гилдията обаче обещаваше да го промени, да промени целия им свят, и макар и скептик, на това обещание Виктор Калязин повярва. Най-накрая готов да бъде чудовището, което останалите искаха да видят.

by **Feidhelm O'Tooley.** Нед Сеп 15, 2019 7:25 pm

Accepted!WELCOME TO THRONE OF STARS!

“This cold night will turn us all to fools and madmen.”

“This cold night will turn us all to fools and madmen.”

Re: “This cold night will turn us all to fools and madmen.”