Show me your scars, and in return let me pretend that I had none.

Наричаше се картина. Голо бяло платно на което рисуваше за всеки дръзнал да поеме четката и палитрата за да я оцвети. Можеше да приеме всеки образ и цвят и да блести като шедьовър. Всичко зависеше от цената... Някои даваха много, други колкото имаха. Имаше нещо особено в нея. Макар и да бе почти прозрачна, бледа и слаба - коренът й бе изгнил и стар, черен на цвят. Заблуждаваше всички - започна първо с възрастта си, сетне смени име, история. Започваше живота си наново и наново. И всичко това... да да живее в сянката на някой несполучлив брак. На млади години бе желана любовница на доста извисени в обществото фигури - беше лесно да цеди от тях. Дори и това да значеше, да си държи устата затворена. Правеше го и всяка минута и носеше пари. Личеше си, че малко е остряла  и всичко започна, когато опря до онзи Землянин, слаб и кекав. Събуди се болна и не стана от леглото повече от седмица - побеля повече от преди и сякаш цялата се изпи отвътре.  Всичко се промени, дори самата тя. Задържа любовник - стар ерген, както казваха някои земляни, който с напредналата си възраст и опит, осъзна какво се случва и за да не съсипе името и репутацията си, даде на Касиопея това, за което се бе впила в него. Но това някак си успя да пречупи нещо в нея и тя... остана до него. Напусна го тихомълком доста време след това. От тогава разполага с някакво благоустройство, достатъчно че да съществува пълноценно и да не се лишава.