My burning sun will, some day, rise.

by **halo;** Пет Сеп 13, 2019 6:14 pm

~~Adam~~ Aoife Halo17 | Shadowshiver | Electricity manipulation / Electric laso | Fc. Hunter SchaferНякои хора просто се раждат различни. Не, не с мисия. Просто неконвенционални, извън клишето и кутията. Такива, които не могат да попълнят с лекота бланка за данъци заради патриархалния свят, в който живеят и стоят над белият, като ангелско сияние, лист, захапали капачката на евтината пластмасова химикалka BIC, докато сърдита, на света, леличка ги гледа над металните рамки на очилата си, доставени по пощата от Китай.
Хейло имаше срещи с много такива възрастни жени и стандартни форми. Виждате ли, да си нетрадиционен не беше толкова забавно, колкото се говореше в песните и в нискобюджетните късометражки от европейски режисьори със съмнително привличане към малолетни. Беше си…шибано. Но не в стандартния смисъл на училищни хулигани, които я тормозеха и неодобрителни взорове от минувачи по улицата, а в най-битовия смисъл. Баща й беше разбран, дори я подкрепяше, до колкото можеше да го прави един човек безкрайно апатичен към съдбата и света около себе си. Той беше влюбен в друг свят, който се помещаваше между пожълтели страници на книги и миришеше на мастило – където дуелите бяха ежедневие и чест, а ризите с басти бяха на мода. Беше от депресията, тя знаеше, но някак не можеше да се примири и да му прости, въпреки, че собственоръчно редеше хапчетата му в разпределителя, слушаше го как плаче, дъвчейки възглавницата вечер. Ядосана му бе, че нямаше да му направи впечатление дали е обула бананово жълта пола или доматено червени дънки, нито че има двойка по география. Липсваше й някой да й се скара, колкото и парадоксално да звучеше.
Хейло се беше родила като Адам, което тя намираше за смешен библейски парадокс. Първо се беше кръстила Ифа, като бабата на майка й, която имаше безупречен стил и пушеше много цигари в Кадилака си до деня, в който не се спомина от инфаркт на предната му седалка на паркинга на любимият си супермаркет. Хейло беше сравнително ново нарицание, което си бе избрала, когато се оказа закърточена на Лека. Харесваше й, защото беше звучно, кратко, звънко и до някъде осмисляше способността й.
Като заговорихме за нея, Хейло беше я получила след взрива на ТЕЦ-а в града й. Небето бе почервеняло, после бе станало смолисто черно, а въздухът миришеше на бакилит и опърлена плът. Около нея се стелеха километри отломки, трупове и алено-катранена тъмнина. От всичко, най-добре си спомняше глада – беше опустошаващ, на моменти дори си мислеше да прибегне към това да си отреже ръката, в други пък – да оскверни нечие мъртво тяло. Вървеше без посока в непознатото, докато не дочу гласове и не видя светлини в един съборен транспортен тунел. Там се запозна с другите – бяха всичките чудаци, също като нея и тя за пръв път се почувства на мястото си. Но все още й липсваше бащинска фигура.
:copyright:️ DABEILLE

by **Feidhelm O'Tooley.** Пет Сеп 13, 2019 6:17 pm

Accepted!WELCOME TO THRONE OF STARS!

My burning sun will, some day, rise.

My burning sun will, some day, rise.

Re: My burning sun will, some day, rise.