desires are different

by **Boris.** Сря Сеп 11, 2019 9:59 pm

Boris Artyomov ||29||EarthlingsMemories of another life are lurking through my mind
Haunting me all the time
Защо го правиш? Питах във всеки един момент, когато баща ми правеше поредното нередно нещо, за да оцелеем. За кражбите не задавах въпроси. Нито за просенето. Но когато ставаше на въпрос за отнемането на човешки живот тогава съвестта ми се събуждаше. Ние не заслувахме тази участ. Но и те не заслужаваха да намерят краят си от нас. Поне така си мислех в началото. След това умът и сърцето ми започнаха да се пълнят с омраза. Омраза към тези, които имаха повече от нас. Онези, които не оценяваха това, което имат и си изпускаха шанса, само заради едното забавление. Но онова семейство не го заслужаваше. Не и те. Може би малко. Но не напълно.
Решението ми да напусна баща ми бе правилно. Все още помня изражението му когато му казах, че го напускам и тръгвам по свой собствен път. Не исках да живея повече така. Не исках да съм в нечия сянка. Не исках да нося титли като синът на крадеца, синът на убиеца. Синът на... Първите години не беше лесно. Никак даже. С всеки изминал ден започвах да се съмнявам в решението си.Но не се върнах назад. Миналото вече бе зад гърба ми. Нямах времето и желанието да се обръщам. Животът бе пред мен. А с правилните решения можех да сторя толкова много неща с него. Стига да изиграех ходовете си правилно.
But what if reality is more fucked up than the past and there is nothing else we can do
Поклащам глава. Прогонвам миналото на което продължавам да се чувствам като затворник. Отдавна скъсал оковите, ала продължаващо да ме преследва.
Погледът ми през цялото време не се е свалил от теб нея. Навярно съм попил всяка една частица от русокоската до съвършенство. Затварям очи, а ти тя си е все още пред мен. Дрехи разпокъсани. Лице мъртвежко, но прекалено хубаво, че да бъде взето.
Паля поредната цигара. Неполезна за здравето, но толкова необходима за изпълненото ми от нерви тяло. Кога ще се събудиш? Вече не издържам. Мъртва ли си? Не изглежда така.
Завесите са дръпнати. Позволяват на лунната светлина да влезе в стаята ми. Ще излъжа ако кажа, че не обичам да наблюдавам улиците. Научил съм всеки един човек. Може би познавам навиците на хората, повече от тях самите.
Размърдването ме кара да върна обратно вниманието си към теб нея. Жива си. Искам да въздъхна от спокойствие, но то няма да трае дълго. Може и да мислиш, че не те виждам, но много добре знам, че се усмихваш. Със сигурност се чудиш къде се намираш. Кой съм аз. Какво ще ти сторя. Но не трябва да се притесняваш за това сега. За момента си прекалено важна, че да бъдеш наранена.
Тишината, която ме съпътства от няколко години и знае прекалено много за мен, бива изместена от гласът ти. Някак си дрезгав. Но все пак достатъчно важен, че да бъде запомнен. Не знам до кога ще поддържам образа на друг човек. Но как да го сторя когато ти си в безсъзнание през по-голяма част от времето.
:copyright: 2981 12289 0

by **Issadora.** Сря Сеп 11, 2019 10:02 pm

Accepted!WELCOME TO THRONE OF STARS!

desires are different

desires are different

Re: desires are different