give her her life back-

Sarah Drayton

Животът й е тъжен. А нишката му започна да се преплита в друга бавно и старателно, точно както би трябвало. Животът й беше добър. Някога, когато само тя и майка й бяха важните. За баща си не говореше. Той никога не бе бил важна фигура. Вероятно като всеки баща. Те двете, те се имаха и си бяха достатъчни. Нямаше място за други, никога не бе и имало. Никога нямаше да забрави тези мигове, които носеха радост и щастие. Мигове, които я връщаха към живота, когато мислеше, че ще го загуби. Винаги бе имала някакви приятелки, но никоя не беше като майка й и нямаше и да бъде. Вярваше, че тя щеше да я спаси ... че щеше да я намери някой ден и Сара отново щеше да бъде щастлива. Никога нямаше да загуби тази надежда, не желаеше. Не смяташе да си позволява да си вярва, че майка й, точно тя, тази, която никога нямаше да я изостави, както казваше, щеше да го направи.
Мина цяла година, но тази мисъл не напусна съзнанието на младото момиче. Болеше я, молеше за пощада, но никога не я получаваше. Тези, които бяха осквернили невинното й тяло, беше си обещала, че щеше да ги убие. Искаше да се добере до меча на някой от тях и да ги посече всичките. Вече се беше опитвала. На няколко пъти. Безуспешно и зле за нея.
Какво чакаха и какво искаха от нея? Защо си вярваха, че имаха какво да вземат? Може би имаше неща, които не знаеше, но тя не питаше, не беше необходимо. Затваряше очите си всеки път, когато усетеше чужди пръсти да докосват грубо кожата й.

Дойде време, в което гласът й не се чуваше ... може би и никога нямаше да се чуе отново ...

Вярваше ли? Можеше ли? Беше ли необходимо? Колко време още трябваше да чака? А ако я бяха превърнали в труп? Тя беше такъв. Може би беше време да сложи края на живота си ...