When we don't know who to hate, we hate ourselves.

by **xiena** Вто Сеп 10, 2019 4:09 pm

Трябваше да умре на земята като всеки нормален човек ... ама бе решила точно да направи това - да не бъде нормална. Да избере различното, но защо? И то на каква цена? Нямаше никакъв смисъл от цялото това начинание. Трябваше да остави киселинните дъждове да я погубят, радиацията да я погълне или просто да се самоубие, но не. Не бе пожелала това и сега бе на това място. Каквото и да беше то, беше странно и дори вече след като бе минало достатъчно време, не можеше да свикне, нямаше и не искаше. Грешка. Ето това беше направила и сега ужасно съжаляваше. Не искаше да живее. Не и по този странен начин. Това противно небе, тези ужасни хора ... глупавите им дрипи. Всичко тук беше много различно и тя просто не можеше да го приеме. Не беше и длъжна. Семейството й - никога не си го бе спомняла от миналото си. Помнеше само досадната си баба, която беше причината жената да бъде тук сега.
Оправи внимателно роклята си. Дори не знаеше как тези обикаляха в тези дрехи. Чувстваше се абсолютно неестествено и ако можеше да избира, ала вече не можеше, щеше да се махне от това място, но тук си беше. Не мърдаше. Прахта по дрехата й сега я нямаше. Жената направи крачка напред, а след това се взря в пустия път. Не беше стигнала до никъде. Ала префучаващата карета, бе съсипала облеклото й. Супер. Сега дори нямаше къде да се почисти. Сигурно скоро нямаше и да има.
Продължи. Нямаше избор. Вероятно скоро щеше да спре скитането си. Макар че не искаше. Далеч от всички - така се чувстваше добре.
Някой ден може би щеше да промени мнението си. Може би щеше да разбере, че това бе ново начало, шанс за нов живот, но сега не го виждаше така. Сега не можеше да го понася. Никога може би нямаше да го понесе. Още повече, когато онзи нещастник, когото обичаше ... не знаеше къде е, по дяволите! Искаше да знае, че е добре, но не го бе видяла на кораба. Може би, защото на него се чувстваше ужасно през по - голямата част от времето. Но той й бе обещал да дойде с нея! Май обещанията не значеха нищо за него и ако някой ден го откриеше, щеше да го пребие за дето си мислеше, че можеше да я изоставя.
Стига да беше жив, стига да беше тук.

Xiena - 22 - Earthlings - Amy Jackson

robb stark

by **Issadora.** Вто Сеп 10, 2019 4:11 pm

Accepted!WELCOME TO THRONE OF STARS!

When we don't know who to hate, we hate ourselves.

When we don't know who to hate, we hate ourselves.

Re: When we don't know who to hate, we hate ourselves.