aliyah enaisi

by **.enaisi** Нед Сеп 08, 2019 4:07 pm

A l i y a h E n a i s i
- 33 - shadowshiver - emotion manipulation - gal gadot -
aliyah enaisi Tumblr_otwyh9igDe1rlo78oo1_500

Някога беше дете, което не разбираше нищо. Алиа Енайси беше по - скоро кротка, тиха, дори като дете. Не мърдаше, не шаваше. Страхът беше изписан в очите й. Нямаше нищо по - силно, което да замахне пред лицето й и да убие този ужас, който погледът й разхождаше всеки път, когато трябваше да излезне от дома си. Ако това наистина беше дом и ако наистина искаше да остава тук. Дори само на четири, когато не разбираше нищо, знаеше, че хората бяха гадни и противни. Беше я страх от тях. Хората бяха лоши. Един ден същите тези хора отнеха родителите й, ала не разбра как. Години по - късно, осъзнала съществуването си, вече знаеше, че създателите й бяха погребани живи, ала в бъдещето нямаше значение, а в настоящето, просто сама затвори себе си още повече. Не общуваше с никого или поне си мислеше, че не можеше. Ала тази мисъл беше излишна, малкото момиченце намери мястото си и беше обичано, поне така изглеждаше и го чувстваше. Имаше радост в очите й, защото преди това я бяха излъгали, че родителите й са добре и скоро ще се върнат. Е, познайте колко скоро се случи това? - никога. Затова и просто спря да пита. Мислеше, че са я изоставили, но истината беше много по - различна, тогава нямаше да я понесе.

Там, където живееше беше красиво. Алиа се радваше на тишина и спокойствие, което иначе никога не беше изпитвала през живота си. Ала това спокойствие беше унищожено, когато леля й беше съобщила, че отиват в големия град. Ал мразеше града. Мразеше Багдад, не понасяше Ирак, страхуваше се.

Роди. Не искаше това дете, почти го мразеше. Омъжиха я насила и насила зачена, както насила роди, насила живя. Искаше да се хвърли през някой мост и да сложи края на живота си, ала това беше невъзможно. Заключваха я. Не я пускаха да излиза. А това донесе със себе си последствия.

20 март беше проклет ден. Алиа мразеше ... ала когато експлозиите разтърсиха града, тя загуби всичко. Грижеше се за детето си, грижеше се за мъжа си, получаваше някаква доза унижение всеки ден. Можеше да изтърпи всичко, ала беше майка. Не й пукаше за глупавия мъж, който беше неин съпруг, баща на детето й. Той беше боклук и дори името му не заслужава да бъде споменавано. Акира, дъщеря й, загина на тази дата. Смъртта влезе в дома им и ги уби почти веднага. Алиа просто беше късметлийка да остане жива, ала цената щеше да влачи до края на живота си. Кракът й никога нямаше да функционира, както би трябвало. Съзнанието й никога нямаше да подреди пъзела, да бъде както би трябвало. Разклатената й психика никога нямаше да се поправи.

Можеше да си спомни хаоса по улиците. Всеки грабеше, биеше, убиваше. Седмици наред. След това последва затишие.

След това Алиа никога не се върна в Ирак.

Нямаше семейство, нямаше дом, нямаше религия, нямаше и принципи. Захвърли всичко на вятъра.

Да се измъкне не беше трудно. Настоящите безредици прехвърляха фокуса другаде, а Алиа имаше шанса с подходящите връзки и заплахи, които сама бе отправила, да успее да уреди бягството от света, в който живееше. Тя, да заплашва, никога? Глупости. Беше готова на всичко, за да получи, което иска. Не можеше да търпи повече, а емоциите винаги бяха толкова силни, че самата тя понякога не помнеше какво беше правила, не можеше и да се контролира.

В Северна Америка успя да прикрие себе си години наред. Не беше необходимо и да се крие. Произходът й остана тайна, както целият й живот. Усмивка така и не се появи на лицето й. Работеше някаква глупава и незначителна работа, колкото да издържа себе си. Не допускаше никого. Светът се рушеше пред очите й, но тя се радваше. Поне за едно нещо се радваше. Защото хората не заслужаваха да живеят и беше много по - добре да умрат.

Мразеше хората. Нямаше нужда от никого. ~~А може би точно от някого имаше нужда, ала кога щеше да си го признае? Никога.~~

След като толкова желаеше смъртта, защо бе решила след всичко да опита пак ... защото това, което правеше, беше повторен опит. Беше рестартирала играта на живота си и искаше да го изиграе пак. Не знаеше защо, нито как беше се появила тази идея, просто един ден го знаеше и също знаеше, че нямаше време и трябваше да действа преди смъртта тотално да беше заела мястото й в живота. Не искаше да умре. Поради някаква причина й се живееше.

by **Issadora.** Нед Сеп 08, 2019 4:11 pm

Accepted!WELCOME TO THRONE OF STARS!

aliyah enaisi

aliyah enaisi

Re: aliyah enaisi