and here I go again on my own

by **anthea matisse.** Съб Сеп 07, 2019 4:51 pm

Citizen of Lekha - 21 - FC: Emeraude Toubia Anthea Matisse

Придърпа чашата към себе си, опитвайки да улови аромата на приближаващата смърт, но така и не усети нотките й. Беше се блъсквала няколко пъти с нея, може би не лице в лице, но през годините се бяха разминавали сравнително близо една от друга. Винаги бе задушно около нея, на Антиа не й достигаше въздух, когато смъртта бе наблизо, но не и сега. Сега усещаше шансът, защото мъжът пред нея не знаеше достатъчно. Не му бяха разказали за умението й да предизвиква и да губя време, както сега. Течността се плъзгаше по стените на чашата, а погледът на брюнетката изучаваше розовеещите мехурчета.
- Няма да се получи. - нехайно отсича, оставяйки чашата на масичката. Очите й театрално се завъртат, почти подигравателно, а въздишката се откъсва с досада от устните й. - Дозата е грешна, мога да позная само по цвета. Вероятно само ще припадна, пулсът ми ще се забави, но няма да умра. А ти няма да имаш смелостта да ме убиеш, затова си избрал отрова. Не знаеш ли, че е женско оръжие?
Замисли се. Беше влязла в ума му поне за малко. Виждаше объркването му в бързия поглед, който веднага хвърли към чашата, опитвайки се да види дали Антиа бе права. Издаде се за един кратък миг, а смехът на чернокоската наруши тишината. Кой се смееше, когато се опитваха да го убият? Нескопосано, да, но все пак бе опит за убийство. Знаеше защо това момче бе тук - заради историите, че Антиа е предател, враг на аристокрацията. Беше малка, когато бяха потърсили майка за помощ. Жената бе умела с отварите, билките, отровите. Можеше да направи всичко, можеше да облекчи болката на някого, или да причини такава. Но тогава и тя бе паднала болна, а дъщеря й следваше стъпките й. Под нение насавления приготви отвара, която да помогне на знатна дама с ежката й бременност. Вече не помнеше името й, не почувства вина, защото знаеше, че бе направила всичко както трябва. Но седмица по-късно дамата се бе споминала.
Когато се опиташе, можеше да извади спомените от онази нощ, в която бяха пратили стражи в дома й. Можеше да чуе как майка й крещеше да бяга, а Антиа в пълна паника я бе послушала. Знаеше, че бяха тук за нея, за да я накажат за убийството, което (не) бе извършила. След дълъг престой в сенките на Севиел, Антиа не бе онова изплашено момиче, което избяга от дома си. Там се бе превърнала в най-доброто оръжие, с което можеше да разполага. След близо две години укриване, сякаш всички бяха забравили за онази знатна дама и историята на чернокоската, докато не се появи този непознат.
- Да те съпроводя ли до вратата? - попита го, докато изливаше съдържанието на чашата на пода. Забелязакак дланта му силно стискаше дръжката на остра кама, кокалчетата му бяха побелели, ръката му трепереше.
- Не ме карай да го правя. - още една въздишка насити въздуха около нея, когато той все пак смело замахна. След пет минути дръжката на собственто му оръжие стърчеше от гърдите му, а погледът му се бе впил срещу опръсканата с кръвта му Антиа.
Вече наистина беше убийца. Имаха причина да я открият, но тя обичаше живота. Имаше причина да им се противопостави.

:copyright:️ 2981 12289 0

by **Issadora.** Съб Сеп 07, 2019 4:54 pm

Accepted!WELCOME TO THRONE OF STARS!

and here I go again on my own

and here I go again on my own

Re: and here I go again on my own